Еделвайсите ♥ Сълзите на небесните ангели
За цветето – вечно младо като любовта и приказно красиво – като насладата, назаем от „ 33 любовни истории ” на Тихомир ДИМИТРОВ
Edgar Maxence (1871 ~ 1954), Edelweiss
Еделвайс
Високо, високо горе в планината, из мъчно наличните чукари пораства Еделвайс – вечнозеленото цвете. Листата му са бели, чисти като росата и пухкави като снега. Хората го боготворят освен тъй като е хубав.
Подсъзнателно те знаят, че магическото цвете крие в себе си парченце от хубостта на Божественото Творение. Домът му е там, където земята и небето се срещат, а човешки крайник стъпва рядко.
По тези негостоприемни места от време на време кацат небесните ангели. За да са по-близо до хората. Оттам те следят страданията на човечеството и плачат. Събират сълзите си в шепи, с цел да лекуват с тях тъгите на болните и да облекчават съня на нещастните.
Случва се обаче доста, доста рядко, всред деликатните пръсти на небесното създание да се промуши някоя сълза. И да допре земята. На това място се ражда Еделвайс – вечно млад като любовта и приказно хубав – като насладата.
Мине ли човек оттова, той неизбежно стопира запленен. У всеки от нас живее ангел небесен, който разпознава себе си в изящното цвете. Но ние рядко даваме път на духа. Предпочитаме да служим на материята.
Там, надалеч от хорските очи, прекомерно елементарно се поражда алчността. У пасажера се буди желанието да откъсне цветето и да го пази единствено за себе си. Отнемеш ли Еделвайс от естествената му среда, той умира. Превърнеш ли го в хербарий, все едно да препарираш Любовта. Тя има смисъл единствено, когато е жива. И ние знаем това. Дълбоко в себе си го знаем.
Но има случаи, когато пасажерът е толкоз обезверен от стремежите на плътта и толкоз влюбен, че откъсва вечнозеленото цвете и го подарява на своята обичана. Друг пък, изгубил планинските пътеки и изплашен за живота си, е подготвен да го постави в устата си, с цел да го изяде — да запълни с нещо стомаха, да утоли жаждата най-малко малко.
Много рядко ангелска сълза допира земята. Изядат ли райското цвете, в случай че съумеят да се върнат вкъщи, тези хора претърпяват странна трансформация. Някои от тях проглеждат в мислите на близките, други стартират да виждат в бъдещето, трети се научават да лекуват с досег. При всички случаи животът им се трансформира напълно. Превръща се в страдалчество в името на човечеството.
Ангелите са съвършени същества, те могат да понесат това. Но хората не са. На хората им идва допълнително. Ето за какво, в никакъв случай не посягайте към небесното цвете и в никакъв случай, но в никакъв случай не го слагайте в устата си, в случай че не желаете да разберете цялостното значение на думата „ съчувствие “.
От „ 33 любовни истории ”, Тихомир Димитров
Картина: pinterest.com
